За печат

ВАЖНО

ВЪВ  ВРЪЗКА С НАСТЪПВАНЕ НА ЕСЕННО – ЗИМНИЯ СЕЗОН

       С  настъпването на есенно-зимния сезон се увеличава заболяемостта от остри респираторни заболявания, включително грип.

     Острите респираторни заболявания са най-масовите инфекциозни заболявания при човека. Характеризират се с клинична картина, типична за остра инфекция на дихателната система (остро начало, повишена температура, главоболие, адинамия, общо неразположение и катарални прояви от страна на горните дихателни пътища, изразени с хрема и кашлица), с или без токсични прояви, по-често с леко протичане. Причиняват се от вируси, бактерии, микоплазми, като основен дял в етиологията на ОРЗ заемат вирусите: грипни вируси, аденовируси, респираторно-синцитиален вирус (РСВ), метапневмовирус, парагрипни вируси, някои ентеровируснн типове, реовируси, коронавируси, риновируси и др. Най-голямо клинично и епидемиологично значение имат грипните вируси.

Грип

Грипът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с рязко изразена интоксикация – висока температура, главоболие, мускулни болки, силна отпадналост и катарално възпаление на горните дихателни пътища. Често се развиват усложнения – синуит, отит, ларинготрахеит, бронхит, бронхиолит, пневмония (първична вирусна или

вторична бактериална), миокардит, енцефалопатия/енцефалит и дори смърт, особено в

групите в по-голям риск. Разпространява се циклично и ежегодно води до сезонни епидемии. Появата и бързото световно разпространение на нов грипен щам се нарича пандемия.

Грипът е заболяване с голямо здравно, медико-социално и икономическо значение, обусловено от бързото разпространение, тежкото протичане, високия леталитет, икономическите щети и парализирането на цялостната дейност на обществото в условията на епидемия или пандемия. Епидемичният процес засяга всички възрастови групи, но при определени групи от населението, рискът от развитие на тежко заболяване и усложнения е по-висок: деца на възраст под 5 год., възрастни на и над 65 год., бременни жени; лица със съпътстващи хронични заболявания - белодробни (напр. астма, хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест), сърдечно-съдови, метаболитни (напр. диабет), бъбречни (напр. хронична бъбречна недостатъчност), чернодробни, хематологични, неврологични), пациенти с имуносупресивни състояния (ХИВ/СПИН), провеждащи химиотерапия или терапия с кортикостероиди, лица с наднормено тегло.

Грипните вируси се размножават в ресничестия епител на носа и гърлото и се отделят с капчици и пръски секрет един-два дни преди и до 5 дни след началото на симптомите. Излъчването на вирусите е по-продължително при малки деца, пациенти в напреднала възраст и имунокомпрометирани индивиди. Голямо епидемиологично значение имат болните с леки форми.

Сезонният грип се разпространява лесно, особено на места, на които се събират много хора (детски заведения, училища,, обществен транспорт, общежития, старчески домове и др.). За осъществяване на механизма на предаване съществено значение имат тесния контакт на хората, характерът на общуване, професията, транспортните средства и др. При кихане и кашляне болният от грип отделя капчици секрети, съдържащи вируси, които могат да достигнат на разстояние до един метър и да бъдат вдишани от близко стоящи лица. Инфекциозните аерозоли също играят роля във вирусната трансмисия. Възможно е индиректно предаване на вирусите чрез контаминирани ръце и предмети.

За предотвратяване на разпространението болните от грип трябва да покриват устата и носа си с кърпичка или салфетка при кашляне и кихане и да мият ръцете си редовно. Трябва да се избягва докосването с ръце на носа и очите.

Най-добрият начин за предпазване от грип и усложненията му е поставянето на противогрипна ваксина.

Тя се поставя ежегодно, тъй като имунитетът, който се изгражда срещу грипните вируси се изчерпва и съставът на грипните ваксини,  препоръчан от Световната здравна организация всяка година е различен.Тя ежегодно прогнозира разпространението на грипните вируси и производителите на ваксини включват тях съответните щамове.Включените във ваксините през настоящия сезон грипни щамове са Бризбейн, Канзас, Колорадо и Пукет, два от които са щамове на грипен вирус тип А и два – на грипен вирус тип В. На пазара има два вида ваксини – тривалентна, съдържаща грипните щамове Бризбейн, Канзас и Колорадо, и четиривалентна, която включва, освен изброените щамове, и Пукет.

Месеците октомври и ноември са най-подходящи за поставяне на противогрипна ваксина, защото има достатъчно време да се изгради имунитет (необходими са около 2 до 3  седмици) и разпространението на острите респираторни заболявания е все още на ниско ниво, т.е. хората с по-голяма вероятност ще са все още здрави, което е задължително условие за поставяне на противогрипна ваксина.

Противогрипните ваксини могат да се прилагат на възрастни и на деца над 6-месечна възраст. Те намаляват риска от разпространение на грипната инфекция, намаляват вероятността от заболяване и възникване на усложнения.

Препоръчително е ваксинирането за хората над 65-годишна възраст, както и за децата и възрастните хора с хронични белодробни, сърдечно-съдови, бъбречни, метаболитни заболявания и имунодефицитни състояния.

Препоръчително е ваксинирането и на здрави хора, които са в контакт с рискови групи, хора с рискови професии (работещи в системата на здравеопазването), хора, живеещи в затворени колективи и други.

При закупуване на противогрипна ваксина, тя трябва да бъде съхранявана в хладилник, при температура ( от +2 до +8С˚ ).

   
© 2011 РЗИ ХАСКОВО - Правна информация Гис Консулт ООД Хасково