За печат

Маларията е трансмисивна ендемична протозооза, независимо от вида който я причинява. Източник са заразените хора – болни и паразитоносители, в чиято периферна кръв циркулират половите форми или т. н гаметоцити. Основният механизъм на предаване е трансмисивният. Вектор са женски­те комари от род Anopheles, носещи спорозоити в слюнчените си жлези. Други механизми на предаване са трансплацентарният (при увредена плацента), предаване на инфекцията по време на раждане (отслояване на плацентата, смесване на кръвта на майката и на плода, както и при родова травма) и хемотрансфузионният.

В България маларията е ликвидирана от 1965 г., но поради разширяващите се връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ендемични за малария, ежегодно се регистрират внесени случаи на това заболяване. През последните 10 години (2014 – 2023 г.) в страната са регистрирани 110 случая на внесена малария, от които 73 (66%) са на тропическа малария с причинител Plasmodium falciparum. Нараства и броят на пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, които са потенциални източници на инфекция с маларийни плазмодии. През 1965г. България е официално призната от СЗО като страна с ликвидирана малария.

В нашата страна са налице благоприятни  климатографски фактори /анофелийни комари и подходяща температура през периода априлоктомври/ за разпространение на малария през този период при наличие на източник – болен или паразитоносител. Ето защо от изключително значение е профилактиката на това заболяване.

 

Етиология:

Причинява се от 4 вида плазмодии – P.vivax – причиняващ malaria tertiana /тридневна малария/, P.falciparum – malaria tropica /тропическа малария/; P. ovale-ovale malaria  /тип тридневна малария/ и P.malariae – malaria quartana /четиридневна малария/.

Епидемиология:

Разпространена е в много страни: Азия, Африка и Латинска Америка. В това число са Турция, Ирак, Афганистан и т.н.

През 1965г. България е официално призната от СЗО като страна с ликвидирана малария.

В нашата страна са налице благоприятни  климатографски фактори /анофелийни комари и подходяща температура през периода ІV – Х/ за разпространение на малария през този период при наличие на източник – болен или паразитоносител. Ето защо от изключително значение е профилактиката на това заболяване.

 

 

 

 

Кратки клинични данни:

1.Инкубационнен период – различен при отделните видове /средно 12-14 дни/, но може и да бъде до 40 дни.

2.Продромален период – субфебрилитет, отпадналост, главоболие и т.н.

3.Развитие на болестта. Маларийният пристъп е основна проява на заболяването. Протича в 3 фази:

  • Чувство на студ – втрисане, висока температура
  • Чувство за топлина
  • Изпотяване

Пристъпът продължава най – често 6-12ч. След  маларийните  пристъпи настъпва безтемпературен период, чиято продължителност /48 или 72ч./ зависи от вида на маларийния причинител. Пристъпите обикновено се появяват по едно и също време на деня /от 9 до 15ч., само при P.ovale са вечер/ и болните ги очакват.

Диагноза:

Поставя се въз основа на характерната клинична картина, епидемиологична анамнеза /пребиваване в страна с малария/ и се потвърждава с откриване на паразитите в кръвта /в кръвни натривки и дебели капки кръв/. От всеки пациент се изготвят най – малко две кръвни натривки и две стъкла с по три дебели капки кръв.

 

СЗО препоръчва, за предотвратяване на малария  при пътуващите в рискови райони, да  се спазват 4 основни правила:

  1. Запознаване с риска, инкубационния период и основните симптоми преди заминаването.
  2. Предпазване от ухапване от комари, особено от мръкване до съмване.
  3. Приемане на антималарийни препарати (химиопрофилактика).
  4. Незабавно търсене на медицинска консултация за провеждане на изследване и лечение на малария, ако се появи треска една седмица и повече след навлизането в маларийния район, както и след напускането му.

 Клинични и/или епидемиологични показания, по които се изследват лица, идващи от страни с разпространена маларияса:

  • Лицата са посетили страни с разпространена малария и отговарят поне на едно от следните условия:
  • Преболедували са от малария извън територията на Република България;
  • Имат или са имали температурно състояние независимо от диагнозата;
  • Имат или са имали клинични и/ или лабораторни данни за анемия и /или хепатоспленомегалия.

 

Таблиците за разпространение на маларията, рискът за заразяване, резистентност и препоръки за химиопрофилактика са публикувани на интернет страницата на НЦЗПБ, Отдел „Паразитология и тропическа медицина” (по СЗО – 2023 г.) на посочения линк: (https://ncipd.org/images/UserFiles/File/Parazitologia/Malaria_countrylist.pdf

   
© 2011 РЗИ ХАСКОВО - Правна информация Гис Консулт ООД Хасково